«С О Ц И А Л Д Е М О К Р А Т И»

• Увеличаване на минималната работна заплата до 450 лв. - 300 лв. от 01 януари 2010 г. и изпреварващо спрямо инфлацията увеличаване до 2013 г., но не по-малко от 15% годишно;

• Увеличаване на пенсиите с до 300 лева до 2013 г. - повече от 40% като годишно нарастват с темпа на инфлацията и ръста на БВП, но не по-малко от 10%;

• Еднократно увеличаване на пенсиите с до 70 лв. (10%) от 01 януари 2010 г.;

• Увеличаване на минималната пенсия до 200 лв. през 2013 г.;

• Средната работна заплата за страната да достигне 900 лв. до 2013 г.

• Замразяване цените на парното, електричеството и водата за гражданите за период поне от две години - до отминаването последствията от икономическата криза

• Недопускане на съкращения и намаляване доходите на държавните служители

- замразяване на заплатите за период поне от две години по време на икономическата криза;

1. Колективното трудово договаряне следва да бъде основният механизъм за запазване и увеличаване доходите на работещите.

ЗА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО

1. Децата и семейството следва да се превърнат в център на държавната политика. Всяко ключово решение следва да се преценява от гледна точка на въздействието върху децата;

2. Стимулиране на младите семейства с деца с до 1000 лв. годишно чрез въвеждане на семейно подоходно облагане;

3. Данъчни облекчения за семействата с деца - освобождават се от данък върху доходите лица, чиито доход на член от семейство/домакинство с деца е по-нисък от нормалната издръжка на живота, определен от НСИ/синдикатите (за 2008-460 лв.);

4. Приоритетно изграждане на детски градини по специални държавни програми -до обхващането на 100 % от децата от системата на предучилищното възпитание и подготовка;

5. Безплатни лекарства за деца до 12 години;

6. Безплатни държавни програми за редовна профилактика и наблюдение на детското здраве;

7. Мораториум върху приватизацията на държавната и общинска база за отдих на деца и ученици;

8. Премахване на финансовата дискриминация спрямо многодетните семейства (3

и повече деца) - еднократната помощ за бременност и раждане да се удвои на 500 лева, а за всяко следващо дете - да се увеличава с по 250 лева;

1. Увеличаване на месечните детски добавки: за 1 дете - 50 лева; за 2 деца - 150 лв.; 300 лв. - за трето дете и обвързването им с критерии за пълноценно социално и образователно развитие на децата;

2. Създаване на осигурителен статут „многодетна майка-домакиня" като държавата поема осигуровките на база средна работна заплата за страната и този статут, също така, да е обвързан с критерии за пълноценно социално и образователно развитие на децата;

3. Градоустройство съобразено със социалните нужди на семействата - да има

съответсвие на броя на построените жилища и броя на училищата и детските градини;

ЗА СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

1. Спиране на досегашния геноцид над най-онеправданата социална група в българското общество - хората с увреждания, като се разработи четиригодишна програма за тяхната интеграция;

2. Минималният размер на социалната пенсия за инвалидност да бъде равен на минималната работна заплата. Държавата да гарантира ниво на доходи за хората с увреждания, което да отговаря на техните специфични нужди;

3. Разработване на специална лекарствена политика предназначена за хората с увреждания. От началото на 2010 г. да се създаде специализиран фонд за целта, чрез който да се финансира осигуряването на безплатни лекарства и пълно покриване на скъпоструващо лечение, когато се налага такова;

4. Осигуряване на пълна архитектурна и социална достъпност за хората с увреждания до 2013 година - адаптиране на пътищата, транспорта, обществените сгради, туристическите обекти, социалната и комуникационната инфраструктура за хора с увреждания според европейските стандарти;

5. Премахване от 2010 г. на митата за внос на помощни технически средства за хората с увреждания, както и налаганото ДДС от 20% върху тях;

6. Законодателно да бъдат задължени работодателите с персонал над 20 човека, да наемат на работа хора с увреждания, които да бъдат най-малко 10 на сто от общия персонал на фирмите;

7. Насърчаване и осигуряване на условия за самостоятелна стопанска инициатива за хората с увреждания;

8. Преструктуриране на НЕЛК и ТЕЛК, като се създадат съответно национална и териториални специализирани комисии, които да включат в своя състав - лекари, педагози, психолози, социални работници. Целта е социалната политика, насочена към хората с увреждания да не почива единствено върху експертиза за нивото на работоспособност, а и върху оценка на увреждането и реалните възможности на отделните лица за социална интеграция;

9. Въвеждане на бърза процедура при обжалване на решенията за оценка на уврежданията;

10. Преструктуриране на специализираните предприятия за хора с увреждания, така че тяхната продукция да стане конкурентоспособна на свободния пазар, а не да се разчита на държавни субсидии. Този процес да завърши до началото на 2012 година;

11. Премахване от началото на учебната 2009-2010 година дискриминационнната практика да има забранителните списъци в средните и висшите учебни заведения, които забраняват изучаването на определени специалности от хора с увреждания;

12. Да се увеличат средствата за субсидиране на национално представителните организации на хора с увреждания и за хора с увреждания, като финансирането да става на базата на доказана ефективност на програмите и проектите на тези организации;

13. Да започне процес на децентрализация на политиката за хората с увреждания,

като се прехвърлят повече отговорности на общините;

1. Промяна на статута на сегашната Агенция за хората с увреждания, като законодателно се регламентира създаването на Държавна агенция за хората с увреждания, която да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Новата агенция да започне да функционира от 2010 г., като на нея се подчини цялата политика за хората с увреждания.

НАЦИОНАЛНА АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА
Мерки на макрониво

1. Основни цели на нашата антикризисна програма - защита на доходите на населението, запазване на финансовата стабилност, стабилизиране на икономиката и запазване на работни места;

2. Запазване на валутния борд до влизането в Еврозоната (европейския валутен механизъм);

3. Средносрочен хоризонт за въвеждане на еврото - 2013-2015 г.

4. Промяна на философията на бюджетната политика - от политика на бюджетни излишъци, които впоследствие се приватизират от фирми, близки до властта, преминаване към обоснован, широко балансиран бюджет, допускащ временни дефицити;

5. Сключване на споразумения с МВФ и с европейски финансови институции, с

които да се финансират временните бюджетни дефицити;

1. Кризата предполага засилване и ролята на БНБ, която следва да получи възможност при определени условия да рефинасира краткосрочно търговските банки с оглед нормалното функциониране на паричния пазар;

2. Намаляването на лихвените равнища за гражданите и фирмите ще бъде най-осезаемата позитивна последица от нормализирането на паричния пазар;

3. Новата бюджетна политика изисква и нова стратегия за управление на държавния дълг, както и изменяне на данъчната политика и рационализиране на разходната част на бюджета;

4. Размразяването на средствата по европейските фондове за страната ни, което едно ново прореформаторско мнозинство би постигнало, е един от основните механизми за достъп до финансов ресурс по време на кризата. Мерките, които предлагаме в тази насока:

* Окрупняване  и  цялостно  реформиране  на  системата за управление на
средствата от Структурните инструменти на ЕС; o Създаване на работещи системи за вътрешен контрол, които да осигурят
прозрачност и обективност при провеждането на тръжните процедури за подбор
на проектите;
* Спешно решаване на проблема с ниския административен капацитет на звената за мониторинг и контрол на изпълнението и финансово управление. Спиране на политическите назначения и изграждането на професионална администрация, която да притежава достатъчно компетентност и мотивация с цел ускоряването на извършване на плащанията по вече започнатите проекти и на реалното усвояване на средствата;
* Създаване на независимо специализирано звено на директно подчинение на Министерски съвет, което да прави неочаквани проверки както на работата на администрацията на Управляващите органи при провеждане на тръжни процедури, така и на бенефициентите по договорите, намиращи се в процес на изпълнение. Всички нередности, на които се натъкне това звено ще се изпращат в прокуратурата за предприемане на съответните мерки;
* Незабавно стартиране на тръжните процедури по най-голямата Оперативна програма - „Транспорт". По този начин ще се реши проблема с изграждането на част от най-големите инфраструктурни проекти.

1. Изкореняването на корупционните практики се превръща в едно от решаващите условия за макроикономическа стабилизация;
2. Пресичане източването на публични обществени средства от бюджета (загубите от афери с ДДС са за близо 2 млрд. лева на година) - прилагане на принципите на електронното правителство в областта на данъчната система, което означава създаване на единна информационна система за цялата финансова сфера -данъчна, митническа и осигурителна администрация. Това би ограничило сериозно злоупотребите с ДДС, възлизащи в момента за близо 2 млрд. лева на година и другите форми на данъчни измами и неплащане на данъци, би повишило приходите с 20-30 процента и е алтернатива на орязването на разходите;

Мерки на микрониво

       I

1. Възстановяване на социалната справедливост в обществото ни - отмяна на ретроградния плосък данък и заменянето му с прогресивно подоходно облагане с три скали;

2. Намаляване на данък общ доход за хората с най-ниски доходи: 0% за месечни доходи до 500 лева; 10% за месечни доходи от 1000 до 3000 лева и 20% за месечни доходи над 3000 лв.;

3. Намаляване на цените на основни хранителни продукти чрез диференцирана 7% ставка ДДС на стоките от първа необходимост - хляб, мляко, месо, детски храни;

4. Възстановяване на социалната справедливост и възможността за равен старт в живота - възстановяване облагането на големите наследства над 1 млн. лева с данък от 25 %;

5. Намаляване цените на лекарствата - чрез въвеждане на диференцирана ставка с по-нисък размер на ДДС върху лекарствата и някои медицински консумативи;

6. Данъчни облекчения за хронично болни хора с тежки заболявания;

7. Премахване на наказателните лихви при предсрочно погасяване на ипотечни кредити;

8. Защита на гражданите, ползвали ипотечни кредити - въвеждане на принципа „за един кредит отговаря едно имущество" т.е. недопускане на възможността при рязък спад на цените на недвижимите имоти и невъзможност за обслужване принудителното изпълнение на банките да се насочва и към други недвижими имоти и имущества на длъжника;

9. Предпазване от фалити и защита на фирмите, изпитващи финансови затруднения - оздравяването им чрез въвеждане на специално законодателство - „предпазен конкордат". Целта на предпазния конкордат е да санира фирмата чрез конституиране на съвет на кредиторите, опрощаване на част от дълговете, разпродаване на ненужни активи, нови обезпечения на част от задълженията, неизискуемите задължения става изискуеми или по-общо - съставянето на един превантивен оздравителен план на производителите и търговците, заплашени от фалит. Всяка фирма, която е спряла плащанията или има вероятност да ги спре би могла да се възползва от предпазния конкордат и да поиска прилагането му от съда;

10. Ускорена електронизация на обществените услуги като гаранция за прозрачност на използването на обществените финансови средства и намаляване на корупцията - електронно правителство, електронно здравеопазване, публични електронни регистри и др.;
    
    II
     

1. Възстановяване на 80% от ДДС преди приключване на данъчната проверка за фирмите, които са с добра репутация и доказано поведение на добри данъкоплатци;

2. Строга фискална дисциплина - въвеждане на общонационална електронна система за постоянен мониторинг и отчет на всички задължени лица чрез електронни карти по няколко основни критерия: погасени данъчни задължения; набрана сума по пенсионно осигуряване - задължителни вноски по ДОО; набрана сума - вноски по здравно осигуряване; допълнителни вноски  по пенсионно/здравно осигуряване

3. Драстично ограничаване на разрешителните и лицензионните режими, които спъват бизнес-активността и създават предпоставки за корупционни механизми;

4. Приемане на закон за браншовите организации и отстъпване регулирането на част от тези режими на тях;

5. Активни мерки на пазара на труда - обучение, квалификация и преквалификация на безработните граждани в трудоспособна възраст; широко приложение на принципа за учене през целия живот и усъвършенстване на квалификацията на работещите;

6. Подпомагане на малкия и средния бизнес - чрез оперативна програма „Конкурентноспособност" осигуряване на техническа помощ за въвеждане на системи за управление на качеството, стандартите за безопасност на труда и за опазване на околната среда;

7. Насърчаване на иновтивността на фирмите - осигуряване на средства от европейските структурни фондове за насърчаване на развойната дейност на предприятията чрез консултантска помощ и съфинансиране при закупуване на оборудване;

8. Продължаване на политиката за приоритетно финансиране на научните изследвания и иновациите чрез едноименния фонд и достигане на държвното финансово участие за научно-изследователска и развойна дейност до 1% (европейският стандарт) от БВП.

ЗА ПРОСПЕРИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И ПОДКРЕПА НА КЛЮЧОВИ ОТРАСЛИ НА
ИКОНОМИКАТА

1. Приоритетно усвояване на 1 милиард и 600 милиона евро по оперативна програма „Регионално развитие";

2. Изграждане на националната пътна инфраструктура (по най-голямата оперативна програма на ЕС - „Транспорт" управляващите досега не са договорили нито едно евро!):

* Изграждане на магистралите Тракия, Хемус и Черно море - чрез осигуряване на
средства от  структурните  и  кохезионния  фондове  на  ЕС  и приоритен
ангажимент от страна на държавата;

* Прозрачност и стриктен контрол върху сроковете и условията за изпълнение на
вече започнати обекти (напр. автомагистрала Люлин);

* Изграждане на втория мост на р.Дунав в района на Видин-Калафат;

* Изграждане на тунел под вр.Шипка, който да улесни транспортните връзки
между северна и южна България;

1. Подобряване на условията за стартиране и развитие на бизнес дейности на местно ниво - осигуряване на възможности за достъп до огромното богатство от културно-исторически обекти и места позволяващи развитието на екологичен, селски и балнеологичен туризъм чрез реконструкцията и рехабилитацията на второкласните, третокласните и четвъртокласните пътища;

2. Подобряването на състоянието на ВиК-сектора е ключово значение за устойчивото развитие на регионите - изпълнение на европейските директиви за наличието на пречиствателна станция за отпадни води на всеки 10 000 човека; подмяна на остарялата и прокарване на нови канализационни мрежи;

3. Ускорена реализация на екологичните проекти за построяване на заводи за преработка на отпадъци и за доизграждане на необходимите 20 регионални депа за отпадъци с финансовата подкрепа на средствата по ОП „Околна среда";

4. Утвърждаване статута и възможностите на България като ЕНЕРГИЕН ЦЕНТЪР НА БАЛКАНИТЕ;

5. Подкрепа на проекта за реализацията на нова ядрена мощност в страната - АЕЦ „Белене" и стартиране на преговори с Европейската комисия за значително по-големи компенсации от Европейския съюз за затворените 3-и и 4-и реактори на АЕЦ „Козлодуй";

6. Изграждане на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй";

7. Мораториум върху по-нататъшната приватизация на енергийните дружества;

8. Премахване на частния монопол върху тока - конкретни и обосновани действия за възстановяване на мажоритарната собственост на българската държава в електроразпределителните дружества

9. Изграждане на нови възобновяеми енергийни източници с финансовата подкрепа на средствата по действащите оперативни програми на ЕС;

10. Превръщане на Български енергиен холдинг във водеща енергийна компания в страната и региона, включително и чрез придобиване от нея на нови активи;

11. Диверсифициране на източниците на доставка на природен газ в страната;

12. Пълна подкрепа при реализацията на проекти и инициирането на необходимите данъчни промени за предприятия и фирми, въвеждащи нови енергоспестяващи системи и енергийно ефективни технологии в производството си, чрез въвеждане на нормативна възможност за преотстъпването на данък печалба за период от 3 до 5 години;

13. Пълна прозрачност и публичност при определяне на цените на горивата, топло- и електроенергията и водата - Държавната комисияза енергийно и водно регулиране ще бъде задължена да публикува методиката си за определяне на цените и критериите за признаване на разходите на отделните дружества-доставчици на комунални услуги;

14. Увеличаване на субсидиите за българското селско стопанство - чрез провеждане на национално-отговорна политика за изравняването на субсидиите от ЕС за всички страни-членки;

15. Окрупняване на земеделските земи - създаване на държавна компания земя, която да има възможността да изкупува земи и да ги комасира;

16. Премахване на бюрократичните пречки за получаване на субсидии - опростяване на процедурите, формуляри и кандидатстване чрез Интернет, обективни критерии за разпределяне на европейските средства;

 

ЗА ЗДРАВЕТО НА ВСИЧКИ

1. Увеличаване средствата за здравеопазване - да достигнат от сегашните 4.0%-4.2% до 6% от БВП /средно ниво за ЕС/ до 2013 година;

2. Запазване на статута на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), като гарант за основния пакет здравни услуги за гражданите;

3. Стимулиране на конкурентното начало в здравното осигуряване чрез допускането на доброволни частни здравно-осигурителни фондове до част от задължителните осигурителни плащания на гражданите. Въвеждане от 2010 година на следното разпределение на задължителните здравни осигуровки - 50% по закон се внасят в НЗОК, а останалата част осигуреният сам определя къде да внася;

4. Ускорено въвеждане на електронно здравеопазване - до края на 2010 г. -интегрирана здравна информационна система, електронни здравни карти, електронни здравни досиета на пациентите, национален интернет портал за дистанционно консултиране и здравни услуги;

5. Намаляване на здравноосигурителните вноски за хората с ниски и средни доходи и реално въвеждане на приниципа за социална солидарност в здравната система - въвеждане на "стръмна скала" на здравноосигурителните вноски в зависимост от размера на доходите на хората, както е в повечето от развитите социални държави: 2% за най-ниските доходи и 12% за най-високите. Така ще усилим ефекта на солидарността в обществото, при който гражданите с по-високи доходи внасят повече средства в здравноосигурителната система при гарантирани повече специализирани здравни услуги за тях;

6. Увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал с до 30% до 2013 година;

7. Ускорено пренасочване на бюджетни средства към доболничната помощ и превенцията на заболявания до изравняване с разходите за болнична помощ. Извънболничната помощ да поеме по-голяма част от лечението на хроничните заболявания. Това ще помогне за намаляване на разходите в здравната система като цяло, защото хоспитализацията ще намалее;

8. Създаване на Специализиран фонд за лечение на тежки заболявания през 2011 година, който да покрива разходите за лечение на хора с такава диагноза;

9. Въвеждане на строг контрол върху разходите в здравната система, като се създаде специално звено към държавната администрация, което да следи ежедневно този процес;

10. Привличане на инвестиции в здравната система чрез приватизация на част от общинските болници, при запазване на държавната и общинска собственост националните университетски болници и ключови общински болници;

11. Отдаване на концесия на част от болничните заведения и отделни болнични отделения с цел по-ефективното им функциониране;

12. Оптимизиране на спешната медицинска помощ, като се осигури локализиране на мобилни лекарски екипи и специализиран транспорт на не повече от 5 километра от всеки жител в страната;

13. Да се регламентират задължителни отчисления, които всяка година здравноосигурителните фондове да внасят за подобряване на материално-техническата база на здравните заведения;

14. Драстично намаляване на бюрократичните процедури при търсене на здравна помощ и лечение. Най-важният механизъм в това отношение е електронизацията на системата на здравеопазване и създаване и поддържане на ефективни информационни системи;

15. Приемане и въвеждане на нормите и директивите на ЕС за свободно движение на пациенти;

16. Стимулиране на постоянните контакти, обмена на информация и кооперирането между лекарите от различните нива на здравната система.

 

ЗА МОДЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ НА НАШИТЕ ДЕЦА

1. Увеличаване с над 1 млрд лева на бюджета за образование като до 2013 г. неговият дял да достигне от сегашните 4.1% до 6 % от БВП;

2. Освобождаване от ДДС на учебниците и учебните пособия;

3. Модернизиране на системата на образованието в страната и адаптирането й към новите изисквания на икономика на знанието;

4. Фокусиране на образователната система не върху схоластични методи и обеми от знания, а върху детето, ученика, студента с акцент върху способността за възприемане, преценка и анализ на огромния информационен поток на модерния свят и формиране на нагласи към самостоятелно мислене и критично-позитивно отношение към проблемите и темите на нашето съвремие;

5. В социален аспект образованието следва да е насочено към изграждането на свободни, компетентни и инициативни личности, приемащи и уважаващи моралните устои и основите на демократичното устройство на обществото ни и възпитавани в две основни насоки - българска и европейска идентичност и глобализиращ се и взаимносвързан свят;

6. Запазване и развитие на демократичния характер на българската образователна система и осигуряване възможности за равен достъп до образование на всички социални, етнически, религиозни групи, както и на деца със специфични образователни потребности; фокусирането й не върху образователен елит, а към потребностите на масовия ученик или студент и тяхното социализиране и интегриране в обществото;

7. Приемане и ефективно прилгане на нов закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, който да уреди по нов, модерен начин обществените отношения в тези сфери;

8. По отношение системата на предучилищното възпитание и подготовка: изграждане на сграден фонд за детски градини, които да покрият 100% от децата в предучилишщна възраст; системата на предучилищното възпитание и подготовка да се интегрира в системата на средното образование; въвеждане на делегираните бюджети и в детските градини; безплатни учебни помагала за всички групи до 5 г. (а не само за подготвителните); творческия процес в обучаващия състав трябва да бъде развиван и толериран - неслучайно е казано, че първите седем години са най-важни в живота, следва да се преодолее и разбирането, че детската градина е „забавачка", а детската учителка-„възпитателка"; следва да се изработят автономни критерии за атестация на труда на детската учителка, а не да се пренасят механичо от училищното образование;

9. По отношение на системата на средното образование: увеличаване на финансирането; ограничаване броя на напускащите училище деца (по данни на националната статистика те са между 20 000 и 25 000 годишно); заедно с финансовата децентрализация следва да се въведе и административна като се предоставят по-големи права на директорите на училища; създаване на единен национален регистър на подлежащите на обучение за проследяване на мобилността и съответно - необхващането на част от децата от образователната система; разработване на нормативно ниво правата и задълженията и възможностите за развитие (статута) на учителя с оглед защита на неговите социални и професионални интереси и повишаване авторитета му в обществото; приоритетно развитие на информационно-комуникационните технологии в училищата; повишаване на родителското и общественото участие в образователния процес; осигуряване на мобилността на учителите чрез изграждане и актуално поддържане на информационна база за обмяна на кадри (банка кадри); диференцираното заплащане на учителя следва да бъде обвързано с квалификацията на учителите и системата за кариерно развитие; разработване на държавни образователни изисквания за инспектиране и контрол в системата на средното образование; • По отношение на висшето образование: увеличаване на средствата за висше образование, наука и иновации от сегашните 0.3%-0.4% от БВП до 1%; приемане на Национална стратегия за развитие на научните изследвания за десетгодишен период, която да отразява основни изисквания на обновената Лисабонската стратегия - увеличаване на средствата за наука и иновации на държавно и фирмено равнище; определяне на приоритетни области за научни изследвания и на съвместни програми по тях; подпомагане на внедрителската дейност и на високотехнологичните фирми; премахване на пречките за мобилност на изследователските кадри; развитие на изследователската инфраструктура; финансирането на висшите училища следва да се обвърже с качеството на обучението и с резултатите от акредитацията, да се въведе принципа „парите следва студента" и да се разширява приложението на проектния принцип на финансиране; нов подход в процеса на оценка и акредитация на висшите училища, която да регламентира обективни и съизмерими критерии за тяхната дейност и тези които не отговарят на него да бъдат закрити. Такъв комплексен подход до голяма степен в момента липсва; нов закон за научните степени и звания, който да отговори на най-наболелите въпроси в тази сфера: отделянето на атестационния орган от зависимостта си от изпълнителната власт (деполитизицаия); структурата на новия орган следва да се формира на принципите на доминиращото представителство на научните среди и сериозно допълващо присъствие на изпълнителната власт и представители на учрежденията, които провеждат държавна политика в тази сфера (напр. университетите); привеждане на класификацията на научните звания със стандартите в ЕС; Прилагане на съвременни и гъвкави форми за стимулиране на студентите (диференцирано заплащане на таксите според успеха; програми за стимулиране на изявени студенти; рейтинги за успех въз основа на писмени изпити и тестове и др.) и включването им-чрез студентските съвети, в органите за управление

 

ЗА ЧИСТА И ЗДРАВОСЛОВНА ОКОЛНА СРЕДА

1. Изграждане на гражданско самосъзнание за опазване на чиста и възстановяваща се природа и околна среда;

2. Ограничаване на замърсяването на въздуха, водата и почвите в България, чрез ефективно прилагане на европейските екологични директиви. Налагане на тежки санкции за гражданите и предприятията замърсители;

3. Стимулиране на разделното събиране на отпадъци чрез по-голяма информираност на гражданите и санкции срещу системните нарушители на този принцип;

4. Съхранение на биологичното разнообразие в страната. Строги санкции, наказателна отговорност и ефективни присъди за лицата убиващи защитени животински видове и унищожаващи ценни растения;

5. Държавни гаранции за опазване на защитените зони от Натура 2000;

6. Въвеждане на временен мораториум върху изсичането на гори, освен с цел екологична профилактика. Извършване на обективен анализ на досегашното изсичане на гори с промишлена и търговска цел и изправяне пред съд на лицата, отговорни за незаконната сеч;

7. Подкрепа за биологичното земеделие и производството на биопродукти;

8. Забрана на производството и търговията с генномодифицирани храни;

9. Инвестиране в енергийната ефективност на страната;

10. Подкрепа за инвеститори в производства на електрическа енергия от вятърни турбини и слънчеви панели;

11. Подкрепа за домакинствата, изграждащи "енергийно-ефективни сгради" (сгради задоволяващи 100% от нуждите си от електроенергия);

ЗА РАЗВИТИЕ НА СПОРТА В СТРАНАТА

1. Политика, представяща нова концепция за развитие на спорта в страната - като основополагащ фактор за здравето на нацията и произтичащите от това взаимовръзки със здравето на личността, предприемчивостта, трудовата активност, здравното и социалното осигуряване и други обществени системи;

2. Приемане на национална стратегия за развитие на спорта в България, чиито адресати да бъдат всички поколения - от подрастващите, студентите и работещите до олимпийските шампиони и световните рекордьори;

3. Увеличаване на финансирането на спорта чрез: централния и общинските бюджети, отчисленията от хазартна дейност и тото и преференции за финансиране на определени спортни дейности;

4. Мораториум върху приватизацията на държавни и общински спортни бази;

5. Изграждане на нови спортни бази и съоръжения с държавни и общински средства, които са насочени към масовия спорт и се ползват от всички български граждани. В големите градове - свободно-достъпни игрища и спортни площадки минимум по една във всеки район;

6. Възстановяване на олимпийския статут на най-големите спортни бази в страната - Белмекен, Национален стадион „Васил Левски", Дианабад, Спортпалас, Несебър, Петрич;

7. Специално внимание и предлагане на нов подход по отношение на физическото възпитание и спорта на подрастващите, както и възстановяване на спортните бази и съоръжения в училищата;

8. Създаване на лицензирана допинг-лаборатория, както и обезпечаване на спорта с медико-биологически изследвания.

ЗА ЗАПАЗВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

1. Национален дебат за възраждане, съхраняване и развитие на българската национална културна идентичност в модерния свят на ХХ1 век;

2. Стимулиране на културното предприемачество - подпомгане изграждането на връзки между артисти, художници, писатели, управители и бизнеса; специално внимание за онези индустрии, които се опират на информационните технологии; промяна в образователната стратегия - подготовка на човешкия фактор за предизвикателствата на новите индустрии; създаване на инвестиции, рискови фондове, които да стимулират стартиращи иновационни и културни инициативи;

3. Държавна подкрепа на мениджърски и обучителни организации за разработка на пазари на културен продукт;

4. Основна част на рекламирането на България зад граница следва да бъде популяризирането на културния туризъм или уникалното културно-историческо наследство на страната;

5. Сътрудничество с европейски структури най-вече с оглед обмяна на добри практики в управлението, финансирането и развитието на културата;

6. Стимулиране изграждането на партньорски мрежи и мобилността на творците;

7. Стимулиране на сътрудничеството между държавата, общините и неправителствения сектор в областта на културата на основата публично-частното партньорство;

8. Нова роля на българските читалища като средище за развитие на инициативи на гражданското общество и предпоставка за общото културно развитие

ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА В ДЕМОКРАЦИЯТА В СТРАНАТА

1. Нов политически и обществен консенсус основан на: водеща роля на гражданското общество; консолидиране на партийната система на страната; ограничаване влиянието на представители на специалните служби в политическия живот на страната; консенсус за защита на националните интереси, основан на официално приета българска национална доктрина;

2. Допитването до народа (референдумите) - да се превърне в основен механизъм за решаване на важни стратегически въпроси от българското общество;

3. Приемане на изборен кодекс, който да замени сегашната порочна практика управляващите да приемат изборни закони в своя полза. Основни елементи на изборния кодекс да бъдат: въвеждане на смесена пропорционало-мажоритарна система; изчистване на избирателните списъци от т.нар."мъртви души", регионални преброителни центрове; прерайониране на страната с оглед преодоляване на диспропорциите за отделните райони и др.;

4. Купуването на гласове, фалшификацията на изборните резултати и другите порочни изборни практики, осъществявани от олигархични кръгове в страната застрашава националната сигурност и демократичния правов ред в страната -противодействие на това явление чрез създаването на специално направление в дейността правоохранителните органи за разследването и преодоляването му и поставянето на въпроса пред нашите европейски партньори и международни институции;

5. Ясни нормативни критерии за определяне на понятието „партии на етническа, расова или верска основа";

6. Широкомащабна кампания за привличане на международни наблюдатели за монторинг на изборния процес в страната и ангажиране на независими международни преброители на резултатите от изборите;

7. Стимулиране развитието на гражданското общество в страната - увеличаване на средствата в държавния бюджет за подпомагане на неправителствения сектор и реалното му включване като гарант за защита на обществения интерес при изработване на законодателството и прилагането му.

 

ЗА БЕЗКОМПРОМИСНА БОРБА СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА И ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ И НЕЗАВИСИМА СЪДЕБНА СИСТЕМА

1. Върховенството на закона е основен цивилизационен принцип, достижение на общественото развитие. Ние ще прилагаме този принцип без компромиси, защото той е въплъщение на справедливостта и равнопоставеността;

2. Операция „чисти ръце", осъществена от Независима антикорупционна агенция и насочена срещу олигархията и влиянието на структури на организираната престъпност върху обществения, политическия и икономическия живот в страната;

3. Независим международен одит и ревизия за скандалните сделки на правителството на Тройната коалиция от БСП, ДПС и НДСВ - приватизация, еврофондове, обществени поръчки, заменки и изправяне пред съд на всички виновни длъжностни лица;

4. Засилен парламентарен контрол върху дейността на МВР и специалните служби;

5. Утвърждаване на инспектората към висшия съдебен съвет като независим орган за осъществяване на контрол върху дейността на съдебната система;

6. Приемане на нов Наказателен кодекс;

7. Създаване и ефективно функциониране на единна информационна система за превенция и борба с престъпността, която да включва всички държавни органи имащи отношение по въпроса - МВР, Следствие, Прокуратура, Съдебна система, Данъчна, Митническа и Осигурителна администрация;

8. Прочистване на Полицията от всички корумпирани служители, повишаване на ефективността и намаляване състава й до 30 00 души;

9. Нулева гражданска и политическа търпимост към корупцията - натиск за оттеглянето от заеманите длъжности до приключване на наказателното производство на всички публични личности, чието име е замесено в корупционни или криминални сделки;

10. Засилен граждански мониторинг върху дейността на полицията и следствените органи - създаване на специален фонд за включване на неправителствения сектор в процеса.

ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ В ЕДИН СВОБОДЕН, СИГУРЕН И СПРАВЕДЛИВ СВЯТ

1. Разширяване правомощията на Държавната агенция за национална сигурност

(ДАНС) под прекия контрол на Парламента. ДАНС, заедно с Независимата антикорупционна агенция следва да станат стожери на борбата срещу организираната престъпност, която вече заплашва нормалното функциониране на Държавата;

1. Пълноценно участие на страната в процесите на европейска и евроатлантическа интеграция;

2. Прироритет на нашето европейско членство ще бъде ефективността на европейските институции и на общите европейски политики - енергийна, външно-политическа, военно-отбранителна;

3. Активно участие в усилията на международната общност за реформиране на световната финансова система, както и на някои от водещите международни институции (ООН);

4. Търсене на национален консенсус по основните приоритети на външната политика на страната;

5. Отстояване на националните интереси при провеждането на приоритетите във външната политика на страната - Балкани, Югоизточна Европа, Черноморски басейн;

6. Активна подкрепа за страните от Западните Балкани за европейското им членство при пълноценно и консенсусно решаване на въпроса за статута на българските национални малцинства в тези страни;

7. Приоритетно възстановяване на българското гражданство на българите от Вардарска Македония;

8. Подкрепа за членството на Македония в ЕС и НАТО при условие, че провежда толерантна политика, изключваща фалшификацията на българската история и арогантното отношение към българските граждани;

9. Облекчена административна процедура (сегашната е до 4 г.) за възстановяване на българското гражданство на лица, имащи български произход от българските диаспори в други страни;

10. Защита на интересите на българската общност в Гърция (българите в Егейска Македония, както и българските гастербайтери). Постъпки пред гръцката страна за признаване на статут на национално малцинство на българската общност в Гърция;

11. Подкрепа за интеграционния процес на Турция в ЕС при абсолютното условие за изпълнение от нейна страна на задълженията й по Ангорската спогодба от 1925 г. -изплащането на близо 12 млрд долара на България;

12. Създаване, по подобие на редица развити страни - Америка, Италия, Швейцария и др. на Национална гвардия, която да се обучи за борба с извънредни ситуации (земетресения, пожари, наводнения, крупни аварии, епидемии и др.), за териториална отбрана и за медико-санитарна подготовка.

Юни, 2009