Отново е Девети септември.Ден на радост и тъга; ден хвален и хулен,в зависимост от това кой какво е спечелил и загубил от него.
На този ден през 1944 г.тогавашните прогресивни политически сили у нас смъкнаха монархо-фашисткия режим от власт и започнаха дълбоки преобразования в обществото,които засегнаха всички негови членове.Преобразования, които определят сегашното и бъдещото положение на страната и народа ни.
Видът и размерът на тези преобразования бяха предопределени от силата,която ги наложи в страната ни ,а именно –от  Съветския съюз.Затова с право се казва,че Деветосептемврийската революция у нас е повторение на Октомврийската революция в Русия, която откри пътя за подобни преобразования в тази страна.Затова и никаква обективна оценка на Деветосептемврийската революция у нас не може да бъде направена без да бъде взета под внимание оценката на Октомврийската революция в Русия.
Ленин дава на Октомврийската революция противоречива оценка.От една страна,той я определя като най-последователната буржоазно-демократична революция, която премахна не само царизма и остатъците от феодализма,но и частнособственическия капитализъм и буржоазната парламентарна демокрация, с което откри пътя за построяване на социализма.Според него,тази революция е буржоазно-демократична,тъй като в Русия няма условия за построяване на социализма,а се налага първо да се построи държавен капитализъм и тогава да се построи социализъм.”Стана нужда от редица преходни стъпала:държавен капитализъм и социализъм,за да се подготви … чрез дългогодишна работа прехода към комунизъм” – заявява той в речта си по случай Четвъртата годишнина на Октомврийската революция./Л.,съч.т.33,53 г.,с.39/ От друга страна,той определя установената в Русия държавна власт като диктатура на пролетариата /работниците/ и селяните.По този повод той пише:”Буржоазно-демократическата революция се завършва само от “революционно-демократическата диктатура на пролетариата и селяните”./Л.,съч.т.24,53 г.,с.26/
Ние знаем от Маркс и Енгелс,че пролетарска /работническа/ власт е възможна само при работническа демокрация.Оттам пролетарска /работническа/ революция е само тази,която установява работническа демокрация,единствено при която е възможно построяване на работническо социалистическо общество – без наемен труд,принадена стойност и класи.
Това противоречие идва от пренебрегване или от скриване от Ленин на закона за разделение на труда на производителен и непроизводителен.Оттам липса на яснота,че при държавния капитализъм господства непроизводителната бюрократично-буржоазна класа,която поема функциите на бившата частнособственическа буржоазия по организиране на производството и по изсмукване на принадена стойност от производителния труд на работниците.А щом работниците остават наемни роби,които създават принадена стойност за държавно-капиталистическото общество,то не може да се говори за власт /диктатура/ на работниците,а за власт /диктатура/  на бюрократичната буржоазия.Ако Ленин беше разкрил тази истина,то работниците и селяните нямаше да подкрепят революцията и Октомврийска революция в Русия нямаше да има.Така,че тук имаме фалшиво представяне на революцията на бюрократичната буржоазия за революция на пролетариата /работниците/ и селяните и власта /диктатурата/ на бюрократичната буржоазия – за власт /диктатура/ на пролетариата /работниците/ и селяните.
Ленин,неизяснявайки въпроса коя класа ще господства при държавния капитализъм в Русия,грешно предположи,че обществото по мирен /еволюзионен/ път ще премине от държавен капитализъм към социализъм,а революцията ще прерастне от буржоазно-демократична ,в смисъл – бюрократично-буржоазна,в пролетарска.Поради тази причина,по негово предложение,обществото на държавния капитализъм беше наречено “социалистическо”,а партията,която ще изгражда този капитализъм – “комунистическа”.А според марксизма комунистическа партия е тази,която се бори за унищожаване на всички обществени форми на капитала – частен,държавен и смесен,на наемния труд,на принадената стойност и на класите в обществото.
Обществото по мирен /еволюционен/ път не може да премине от държавен /бюрократичен/ капитализъм към социализъм.Азбучна истина на марксизма е,че никоя експлоататорска класа доброволно не се отказва от власт и привилегии и че всяка нова класа идва на власт с нова революция.Така и класата на бюрократичната буржоазия,която живее за сметка на производителния труд на работниците,никога мирно няма да се откаже от завоюваното си право на господство и живот за сметка на чуждия труд на работниците.
Когато към края на ХХ век държавния капитализъм в Русия и в подвластните й страни беше построен и обществото трябваше да премине,по предвижданията на Ленин,към социализъм,то бюрократичната буржоазия извърши контрареволюция и замени държавния капитализъм с частнособственически капитализъм,а себе си преустрои от бюрократична в частнособственическа буржоазия,разграбвайки построеното от работниците при държавния капитализъм.
Заслуга на Ленин е,че посочи как по принцип може да стане преминаване от държавен капитализъм към социализъм.На VIII конгрес на РКП /б/ в 1919 г.той заяви,че ако има пълен държавен капитализъм,пълен империализъм,при който всичко е подчинено на финансовия капитал /както бе в Русия и у нас/,тогава остава само да се свали върхушката и да се предаде останалото в ръцете на пролетариата./Л.,съч.т.29,53 г.,с.158/ Именно това предстои на работническата класа,с помащта на прогресивнити служители - да премахне върхушката от бившата бюрократична буржоазия,която днес е частнособственическа олигархия и да вземе държавната власт,средствата за производство и разпределението на произведените блага в свои ръце.А това означава да осъществи втория етап на революцията и да изгради работническо социалистическо общество.
Деветосептемврийската революция у нас беше също бюрократично-буржоазна революция,която смъкна от власт частнособственическата буржоазия и доведе на власт бюрократичната буржоазия.Последната одържави средствата за производство,с което ликвидира частнособственическата буржоазия и зае нейното място по организиране на производството  и на изсмукването на принадена стойност /превърната в печалба/ от производителния труд ня работниците.Тя запази капиталистическия начин на производство като запази класовото разделение на труда на производителен,който създава принадена стойност,и непроизводителен,който не създава принадена стойност,а се разменя срещу принадена стойност,а оттам запази и класите в обществото.Освен класата на бюрократичната буржоазия,наречена “номенклатура”,се запазиха класата на работниците и класата на обикновената /обслужващата/ бюрократична буржоазия.Разпределението на принадената стойност се извършваше от бюрократичната буржоазия,за сметка на която тя задаваляваше и своите привилегии.
Запазването на класовото разделение на труда на производителен и непроизводителен предопредели и запазването на буржоазната държава,съставена от органи за насилие,които са отделени от производителите – работници – и се състоят от полиция,наречена “народна милиция” и постоянна армия и от бюрокрация – все от хора на непроизводителния труд.Предназначението им беше да пазят властта на бюрократичната буржоазия не толкова от дясно,колкото от ляво – от стремежа на работниците и служителите да свалят бюрократичната буржоазия от власт и да придвижат революцията от бюрократично-буржоазна към работническа /пролетарска/ като премахнат наемния труд,принадената стойност и класите.
Управляващата бюрократична буржоазия,с цел да измами работниците,служителите и дребните чиновници,по подобие на руската бюрократична буржоазия,представяше своята власт за власт на работниците и селяните.Тя представяше изграждания от нея бюрократичен /държавен/ капитализъм за социализъм,като скриваше класовата му същност като бюрократично-буржоазен социализам.
Единната форма на държавно /бюрократична/-капиталистическа собственост върху средствата за произвадство предопредели и единната партия,която упражняваше властта от името на цялата бюрократично-буржоазна класа.За заблуда на народните маси,тази партия,която градеше бюрократично /държавно/-капиталистическо общество,се наричаше “комунистическа”по подобие на съветската “компартия”.Така и у нас се оформи бюрократично-буржоазен комунезъм,който от научна /марксистка/гледна точка е лъжекомунизъм.
Периодът на държавния /бюрократичния/ капитализъм се изразява с централизация на капитала в ръцете на бюрократично-буржоазната държава,едновременно с унищожаване на преобладаващото в страната полунатурално-полудребностоково производство и с превръщане на селяните и занаятчиите в наемни работници и служители.Това даде възможност за няколко десетилетия да се развият с ускорени темпове производителните сили на страната,да се построи индустриалната й мощ и да се квалифицира работната сила.
Към края на седемдесетте године на миналия век държавният капитализъм у нас беше изграден,а с това бяха създадени и материалните условия за преминаване на революцията от
бюрократично-буржоазна в работническа /пролетарска/ и на обществото – от държавен /бюрократичен/ капитализъм в работнически социализъм.Но стремежът  на господстващата бюрократична буржоазия да запази на всяка цена своята власт,не позволи товада стане.Това задържане развитието на революцията на етапа на бюрократичния /държавния/ капитализъм доведе до забавяне темпа на развитие на производителните сили,до изоставане от развитието на западните капиталистически страни и до недоволство на работниците и служителите от нейната власт.Но поради жестоката диктатура на бюрократичната буржоазия и недопускане съществуването на ляво работническо – действително комунистическо движение – у нас не можа да се създаде работническа марксистка партия,която да поведе масите за смъкване от власт на бюрократичната буржоазия и за установяване на работническа власт.А и в световен мащаб не бяха назрели условията за това.Поради това революцията не можа да прерастне от бюрократично-буржоазна в пролетарска /работническа/ и обществото не можа да премине от държавен /бюрократичен/ капитализъм в социализъм.
В края на седемдесетте години на миналия век бюрократичната буржоазия у нас извърши контрареволюция и възстанови частнособственическия капитализъм и буржоазната многопартийна демокрация,а себе си превърна в частнособственическа буржоазия.Започна масово разграбване,унищожаване и подаряване на международните капиталистически корпорации на средства за производство и на квалифицирана работна сила.Настъпи безработица,глад и мизерия сред работниците и служителите.С това окончателно приключи първия етап на социалистическата революция у нас – бюрократично-буржоазния етап.Настана време за подготовка и провеждане на втория етап – етапа на работническата социалистическа революция.
За успешното провеждане на нтория етап на социалистическата революция е необходимо:           
- първо,създаване на нова работническа,действително марксистка партия;
- второ,разобличаване на бюрократично-буржоазния лъжекомунизъм и изтикване от политическия живот на бюрократично-буржоазните лъжекомунисти в лицето на останките от старата БКП: БКП-Спасов,КПБ,ПБК,БРП /к/,СК и пр.Последните,които са за запазване на наечния труд,на принадената стойност и на класите в обществото,вършат провокация срещу работниците и срещу комунистическото движение,с което са в служба на контрареволюционната олигархия;
- трето,упорита идейно-разяснителна и организационна работа по привличане на работниците и на служителите на страната на новата революция,която зрее в световен мащаб.

08.2008 г.               Найден Найденов – Работническо марксистко движение