Комунистите от Българската Работническа Партия /к/ наричани от мен “Сталинисти”, начело с доцент Воденичарски, най-после разбраха, че не могат да се обединят с Българската Работническо-Селска Партия, поради идеологически различия. Колко години защитаваме тази теза, срещу обвиненията на наши доброжелатели и членове на други партии ,че сме били лидеромани, най после от устата на Воденичарски се разбра, че има други, много по сериозни причини за отделното съществуване с право само на БРСП. Защото наистина между другите партии, наричащи се комунистически и навъдили се до една, след учредяването на БРСП, още на 21 април1990 година, няма никакви различия освен, кой ще води бащина дружина.. В бр.63 на в-к “Искра” на страница 2, в отговор на писмото на Любомир Иванов от гр.Русе, член на БРС, Воденичарски заявява: “Идеологическите разлики между БРП/к/ и БРСП са много съществена пречка за нашето обединение в една партия”. Откога разправяме на доцента и неговите верни другари, че между нас има различия и ако се обединяваме, те трябва да залегнат в общите устав и програма, а те нехаеха. От 2-3 години говорят за обединение, а не са предложили за обсъждане нито един документ. Може би разчитаха да подведат някой нови другари в ръководството на БРСП, просто да се влеем в тяхната партия? Напразни надежди. Аз лично на няколко пъти съм предлагал организационно обединение на двете партии и с други “комунистически” партии, но при изричното съществуване в новия устав и програмни документи на свободното съществуване в новата обединена партия на идеологически течения – примерно “работническо” или “марксистко” и т.н.. Без да му мислят, понеже и те били работническа партия, казваха-няма проблеми. Така е, когато не се четат документите на близките партии, когато се отива на дискусионна среща на тема: “Кое ни сближава или разделя” без да се потрудиш да погледнеш в страницата на партията ни www.brsp.hit.bg ,какво аджеба представлява тази партия.
Без да споменава, че аз бях избран за председателстващ срещата, др. Воденичарски в миналия брой се жалва ,че съм го прекъснал грубо. След повече от час слушане на лекция за сегашното положение в страната, което няма абсолютно никаква връзка с темата на срещата, съвсем приятелски го помолих да продължи, но по темата. И тъй като се оказа , че другарите от БРП /к/ наистина не са се подготвили по темата / допускам, че нещо сме объркали с Венци Кърпачев при подготовката на срещата/, предложих да променим първоначално приетия дневен ред, като взема думата аз, после Йорданов и отново др.Воденичарски, вече навлязъл в темата. Тъй като нашия идеолог Тодор Бомбов беше възпрепятстван да ни представлява, аз се бях подготвил с една анкета, като предполагах, че попълването на 20-те въпроса с по 3-4 отговора ще трае по-малко време, отколкото изказванията на др.др. Воденичарски и Йорданов.Но в същото време ще подскаже, по кои въпроси имаме единомислие и по кои нямаме , за да дискутираме само тези, по които имаме различия, с цел да изясним позициите си. Не се прие, изглежда имаше и здравословен проблем и се реши Петър Йорданов да се изкаже. Въпреки това, аз раздадох анкетните листи, оказа се накрая, като ги събрахме, че все пак имаше попълнена анкета и от член на БРП /к/, П.Йорданов се беше подготвил много добре /предварително написано и напечатано изложение/, но неговата теория – наистина Марксистко-Ленинска, но не подходяща нито по време, нито по место, нито пък има пролетариат, готов за революция и да взема властта и най вече правилната му оценка за миналия период, наречен от бившите комунисти реален социализъм –а всъщност държавен социализъм /правилно държавен капитализъм/ разбуни позадремалите помощници на Воденичарски- Димо Илинкин, Стойчо Николов, Хр.Копчев и други, които станаха да си тръгват. Димо Илинкин заяви «не ни занимавайте с глупости », аз му отговорих да не обижда една цяла партия, която е дори по –редовна от тяхната, тъй като участва в местните избори, а БРП /к/, не - познайте защо? Правя си самокритика, не трябваше да приемам предложението да председателствам дискусията, много по –походящ човек беше Венци Кърпачев, а и Любомир Иванов също щеше да бъде по-подходящ. Просто сбърках. Аз взех страна в спора, а председателстващият трябваше да бъде внимателен, отговорен и по-възможност еднакво отдалечен по разбиранията си от двете спорещи страни.
Позволете ми да се върна към въпроса за идените течения в новата Маркситко -Ленинска партия. Старите членове на партията отхвърлят подобна идея, толкова спонтанно, че да ги съжали човек. Самото падане на Източно-Европейския « реален или развит социализъм » довежда до мислещите другари тревогата, че щом се е провалил този «социализъм» нещо не е наред. Не може да се оправдаваме само с Дълес, ние също си имахме разузнаване. Причините преди всички бяха вънтрешно-политически, липсваше самостоятелното мислене в страните от СИВ, липсваха с една дума икономическите закони на социализма. За да излязат работниците на митингите в цялата страна срещу «Социалистическата система » човек трябва да се замисли, за какъв социализъм трябва да се бори сега. Този въпрос си задаваме ние от БРСП и търсим отговора му не само у нас, а и в целия свят. Ние го имаме, за радост не сме сами, като нас мислят и забележете, много по –рано са мислили и работили истинските комунисти от редица европейски страни. Защото ще бъде трагично отново и отново нашите поколения да строят и изпитват ужасите на падането на стария социализъм, наричан от нас държавен капитализъм. Народът е казал «Три пъти мери-веднъж режи» Сега му е времето да «мерим», да струваме, да дискутираме. Марксизмът не е догма, има место за усъвършенстване има нужда и от теорията на Тодор Бомбов и на П.Йорданов и на Воденичарски. Ако сме заедно, в една партия, във времето ще изберем правилния път. Сега трябва поне да се изслушваме Така, че др. Д.Илинкин да не подскача, ами да попрочете това –онова и повече да не лъже хората, както го направи, когато щеше да ходи доброволец в Ирак. Ако се обединим, неговия случай ще пречи вече и на нас. Нима някой от нас може да отрече успехите на маоиските партии по- света – Непал, Филипините, Перу, Индия и т.н? Те не са ли наши братя, защо трябва да се делим на сталинисти,троцкисти,маоисти, анархисти, чегеваристи и т.н., след като всички заявяваме ,че сме Марксисти- Ленинисти ? Какво пречи организационно да сме в една партия, на митинги и избори заедно, а всяка група да си изповядва веруюто, всяка група да си носи портретите и плакатите, но когато трябва да сме единни срещу подтисниците- аз мисля, че можем да бъдем единни ! Между впрочем нашите врагове не ни делят на такива или онакива – те просто ни наричат всички комуняги.
Не смятам, че срещата в В.Търново е провал. Ето, че някой ръководни другари от БРП /к/ чуха «глупавите « ни идеи. Още по-лошо щеше да ликуваме, да се прегръщаме , да се обединяваме /и след това разидиняваме, както вече стана навремето с др. Чу-де Георгиев/ Но прав е др. Л.Иванов, че нямаме необходимата култура на общуване. Преди всичко трябва да се приемаме такива, каквито сме, да се изслушваме. Дали преди да се обединим, някой от нашите партии ще завоюва доверието на хората и ще се наложи, въпреки останалите, е много съмнителна работа.

С уважение- В.Жеков