На 8.06.2008 г.бе проведена среща-конференция в гр.В.Търново между представители на  БРСП,БРП /к/ и БРС.Целта на конференцията бе да се види има ли възможност за изработване на общо становище относно целите на работническото политическо движение у нас,оттам – въз-можност за изработване на обща политическа програма и за изграждане на единна /обединена/ работническа партия.Тази цел бе провокирана от многократното настояване на ръководството на  БРП /к/ пред ръководството на БРСП за обединяване в единна партия,което засяга и БРС като надпартиино работническо политико-просветно сдружение.
За нас – работниците-марксисти – резултата от срещата бе много добър.На нея още веднаж се потвърди нашето становище за дълбоките различия между представителите на отделните идейно-политически течения,явили се на политическата сцена от името на работниците,и най-вече между бюрократичното и действителното  работническо.Този резултат показа,че обединение между работническото и бюрократичното идейно-политически течения е невъзможно,тъй като те представляват различни класово-политически движения,макар и с работническо име.Показа още,че засега в България няма условия за изграждане на единна работническа марксистка /научно-комунистическа/ партия,но че работническо-марксисткото  и работническо-селското политически течения все повече се сближават по посока на научния комунизъм.
Представителите на БРП /к/ - Иван Воденичарски,Димо Илинкин и Борис Копчев,прикри- вайки се зад своите научни титли и степени,получени при отминалия бюрократичен /държавен/ капитализъм,се опитаха с общи приказки да ни омаят и гушнат в пазвата на своята партия.Те още веднаж потвърдиха,че под обединение разбират присъединяване към тяхната политическа група,наречена БРП /к/,и приемане на нейната политическа програма.Това веднага предизвика отпор от страна на представителите на работниците от БРСП  и БРС,спор с представителите на БРП /к/ и конфликт,приключил с кавга.
Основните спорни моменти бяха три: първо,кои са работници и кои бюрократи и какви са техните интереси и цели на борбата; второ,каква е класово политическата оценка на отминалия обществен строй,съществувал у нас и в други страни през ХХ век,наречен “реален социализъм” и трето,каква да бъде  посоката на прогресивното развитие на обществото у нас.
Ние – представителите на работниците от БРСП и БРС – застъпихме научното /марксисткото/ становище,че работници са тези,които влагат в обществения производствен процес несвободен наемен производителен труд,при който създават: първо,материални блага,които при капитализ- ма приемат формата на стоки, и второ,принадена стойност /печалба,рента и парична лихва/,от която живеят непроизводителните  класи на частнособственическата и на бюрократичната буржоазия.Оттам,че интересите на работниците са да унищожат начина на производство,основан на несвободен наемен труд и капитал,израз на което е наличието на принадена стойност; още – да унищожат обществения строй,който се основава на капиталистическия начин на производство.
Нашата оценка за отминалия “реален социализъм” бе: първо,че това бе държавен капитали-зъм,при който господството /диктатурата/ на частнособственическата буржоазия беше заменено с господство /диктатура/ на бюрократичната буржоазия; второ,че чостнособственическият капитал  бе превърнат в държавен капитал,с който се разпореждаше бюрократичната олигархия от името на класата на бюрократичната буржоазия,поради което научното и по-точно име на държавния капитализъм е бюрократичен капитализъм; трето,че предприятията продължиха да работят на “търговско-капиталистически начала – на принципа на печалба и рентабилност,както отбелязва Ленин,подобно на частнособственическия  капитализъм ;четвърто,че работниците си останаха наемни работници /пролетарии/,които създават печалба за бюрократично-капиталис-тическото общество; пето,че се запазиха класите – бюрократична буржоазия,начело с бюрократична олигархия,и работническа класа,както и противоречието между тях; шесто,че се запази буржоазната държава с нейните органи от полиция,нарчена “народна милиция”,армия и бюрокрация и пр.
Нашето становище за посоката на прогресивното развитие на обществото  е изграждане на работническо социалистическо общество без капитал,без наемен труд,без принадена стойност и без класи и класови противоречия; общество,в което който произвежда материалните блага,той ще се разпорежда с тях.Така както е предвидено от класиците на научния комунизъм.
Различията,които предстои да преодолеят работническото марксистко и работническо –селското идейно-политически течения са относно представите им за конкретните икономически и обществени отношения на това работническо социалистическо общество и пъта и средствата за неговото изграждане.
Представителите на БРП /к/ застъпиха,както и досега,ненаучното становище,че работници са всички,които не притежават в частна собственост средства за производство,независимо дали влагат производителен или непроизводителен труд и създават материални или духовни блага.Оттам целите на борбата им са да се премахне властта /диктатурата/ на частвособ-ственическата буржоазия,да се одържавят средствата за производство  и – социализмът е установен.А тово,че се запазват капиталът,наемният труд и принадената стойност,че предпри-ятията  продължават да работят на търговско-капиталистически начала,на принципа на печалба и рентабилност,за тях това не е основание да се оценява обществото като капиталистическо.
Оценката им за отминалия ”реален социализъм” е,че той не е държанен капитализъм,а соци-ализъм.Ако те бяха приложили класова оценка на този “реален социализъм”,по примера на Маркс и Енгелс от “Комуунистически манифест” до последните им произведения,трябваше да заявят,че това е бюрократично-буржоазен социализъм,който се различава както от буржоазния социализъм на социалдемократите от БСП и БСДП,така и от работническия социализъм,раз-работен от Маркс и Енгелс.Но това противоречи на класовата  им бюрократично-буржоазна същност и на класовите им интереси.
Представата им за прогресивното развитие на обществото е унищожаване на днешния частнособственически капитализъм и възстановяване на отминалия “социализъм”,съществувал у нас през ХХ век,т.е. на бюрократичния капитализъм.Оттам привидната  същност  на тяхната политическа дейност,представена за комунистическа,е насочена към унищожаване на частнособственическото капиталистическо общество и замяната му с бюрократично капиталистическо.Така  те се явяват  представители на бюрократично-буржоазния комунизъм, който международното действително комунистическо движение отдавна е определило като лъжекомунизъм.Истинската същност на тяхната политическа дейност е насочена към приспиване на политическото съзнание на работниците и на служителите и защита на политическото господство и на икономическите завоевания на техните синове,дъщери и внуци,извършили контрареволюционните промени  след 1989 г,групирани  в БСП и други реставраторски партии. 
Бюрократично-буржоазните лъжекомунисти са политически мъртавци – без бъдеще.И както правилно заключи един от присъствалите на конференцията другар,ние няма смисъл да се занимаваме и губим времето с тях,а трябва да насочим нашите усилия към изграждане на действителна работническа марксистка /научно-комунистическа/ партия,която да изразява действителните интереси на работниците и на прогресивно мислещите служители..Да бъде партия на бъдещето.
Петър Йорданов от БРС